Опасност от бърнаут ни дебне в края на лятото
Как да избегнем професионалното прегаряне
В края на летния сезон множеството хора се завръщат на работните места след дълъг отпуск. Често пъти обаче се оказва, че не сме съумели да „ изключим ” изцяло и да „ излезем от офиса ” изцяло. Причината - професионалното прегаряне, или така наречен бърнаут.
Можем ли да се предпазим и през какви етапи минават страстите ни през това време? Отговорите дава полковник доцент Данчо Дилков, шеф на Клиниката по психиатрия и военна логика на психиката на Военномедицинска академия (ВМА).
Професионално прегаряне може да се получи когато и да е на годината и времето след отпуска не е изключение. Прегарянето идва след хроничното претоварване с задължения, без значение дали става въпрос за работни процеси или персонални задания. Всеки човек има потенциал, който не може да надвиши. Това е размерът на неговите благоприятни условия и качества, в който той би трябвало да се придържа и да се възвръща с регулярна отмора, с цел да може по-късно да продължи дейно и продуктивно със дилемите си. Забързаното ни всекидневие слага тези запаси на огромно тестване, изяснява той.
Стремежът към кариерно развиване, финансова самостоятелност, фамилно състояние, сами по себе си, са толкоз доста цели и цели за един човек, че огромна част от хората не могат да се оправят. А в случай че се оправят добре в едната област, то в другите се усещат неналичията.
Или с други думи - в случай че сме отдадени прекалено на работата и <210> отделяме от ден на ден време и сила, страсти, стремежи, даже и фантазии, сигурно подценяваме фамилията, приятелите, личната си отмора. Вървейки по този път, най-после се стига до положение на некадърност да се свърши каквото и да е. Задачата да се жонглира задоволително дейно с всяка една от областите в живота ни остава непостижима за множеството хора.
Специалистът насочва вниманието все още, в който би трябвало да бъде потърсена помощ - освен от психолог или психиатър, само че и от другари и близки, претърпели сходно нещо, с цел да се чуе непознатата история, кой какво е претърпял и по какъв начин се е справил. Не бива да се оставя хроничната заетост да работи с месеци и години, тъй като неизбежно води до съществени проблеми след себе си, безапелационен е той.
През какви етапи минават страстите
Парадоксално, само че при започване на професионалното прегаряне стоят ентусиазмът и енергичността. Човек желае да направи повече от това, което е било до момента, и в случай че то е подкрепено от работодателя, обстановката става още по-сериозна. Започва се преследване на графици, цели и надпреварване с времето. Сегашната пазарна стопанска система изисква точно сходен вид работа, акцентира доцент Дилков и подчертава, че в този интервал човек се оправя добре, даже дава поръчка, че може да „ поеме ” и повече. За страдание, интервалът не продължава дълго.
След това идва етапа на стъписване, отмалялост и възприятието, че страстите към този момент са изчерпани. Появява се паниката за това дали ще може да се оправя и отсега нататък с поставените задания.
Следват безсънието, потиснатото въодушевление, възприятието за отчуждение от другите. Човек отива на работа със свито сърце, тъй като знае, че го чака размер от работа, с който той към този момент не е кадърен да се оправи, регистрира експертът.
Повишена нервност, поява на цинично отношение към работата, към мястото, към организацията, даже жаргонен език сред страдащия и сътрудниците му изместват етапа на безсънието. Засегнатият човек не демонстрира позитивно отношение към работата си. Семейството му е останало на доста назад във времето, а заниманието и спортът са забравени. Идва ред и на последния етап на бърнаута, който е обвързван с цялостна некадърност за справяне с каквото и да е, споделя доцент Дилков.
В тази фаза единственото нещо, което прави човек, е да се оплаква - непрекъснато и от всичко. Негодуванието е ориентирано към всяка една задача, с която се захване. Продуктивността и успеваемостта са химера, без значение какъв брой малобройни са поставените задължения. И тъкмо в този миг стартират и свадите в фамилията, като аргументите за тях всекидневно не са от значително значение.
Как да се справим
Ако организацията или средата изискват нараснала работоспособност, нараснала успеваемост, високи резултати, на процедура изплъзване от бърнаута няма. Рано или късно се стига до такава степен, безапелационен е доцент Данчо Дилков.
Според него пазарният вид връзки са свързани с доста условия към всеки обособен субект, без значение на каква позиция се намира. Дали човек е началник, или е реализатор - от него се желае оптимален размер достижения за минимално време и блестящи резултати.
Кои са най-рисковите групи
Бърнаут синдромът е присъщ за браншове като обучение, опазване на здравето, търговия, услуги, сигурност, т.е., където са връзките „ лице в лице ”. В този ред на мисли, най-уязвими са лекари, учители, обществени служащи, възпитатели, терапевти, публицисти, чиновници в сигурността и така нататък Често се следи при хора на мениджърски позиции, спортисти, търговци, възпитаници и студенти.
За какъв брой време се развива бърнаутът
За да се развие професионалното прегаряне, са нужни две, три или четири години, само че не е изключено процесът да протече и за няколко месеца. А с цел да не се стига до такава степен, експертите поучават да има дефинирани (дори и единствено устно) правила на всички нива в цялата организация за регулярна отмора, отдих, смяна на фокуса от работа към обичано занятие с обичани хора и не на последно място - да не заместваме офиса със смарт телефона в ръцете си, откакто приключим с работните задания.
Времето за работа и времето за отмора би трябвало да бъдат регламентирани. Оказва се, че дълго чаканият летен отпуск съвсем в никакъв случай не е задоволителен, с цел да се преодолее насъбраната с месеци отмалялост.
Психиката на човек работи по една линия на държание или натоварване и не може да бъде прекратена ненадейно, а по-късно ненадейно отново да започва. Ето за какво продължаваме, даже и по време на почивката, да обмисляме проблемите и незавършените задания. Това е и отговорът на въпроса „ Защо след отпуск още веднъж сме изтощени? “, обобщава доцент Дилков.
По думите му, огромна част от хората поемат още веднъж към работния темп с извънредно отвращение, тъй като знаят, че следва лавина от задания, с които няма да се оправят.
Можем ли да се предпазим
Това е универсалната рецепта срещу бърнаут - постоянно да намираме време за всичко, което обичаме, и да го вършим с готовност. Това може да бъде четене на обичана книга или гледане на филм. Най-добре е заниманието да бъде измежду природата и по опция да не е самотно занятие, с цел да няма предпоставки за самоизолация, поучава още психиатърът. Някои хора считат, че с физическа изтощеност могат да преборят психическата. Това обаче е невероятно. „ Блъскането “ във фитнеса може да форсира процеса на прегаряне. Защото след първичния интервал на възторг и еуфория настава умората и към двете - и към работата, и към посочения за отдушник фитнес. После идва ред на безсънието и стартират незабелязано да се редят една след друга и останалите етапи на процеса.
В края на летния сезон множеството хора се завръщат на работните места след дълъг отпуск. Често пъти обаче се оказва, че не сме съумели да „ изключим ” изцяло и да „ излезем от офиса ” изцяло. Причината - професионалното прегаряне, или така наречен бърнаут.
Можем ли да се предпазим и през какви етапи минават страстите ни през това време? Отговорите дава полковник доцент Данчо Дилков, шеф на Клиниката по психиатрия и военна логика на психиката на Военномедицинска академия (ВМА).
Професионално прегаряне може да се получи когато и да е на годината и времето след отпуска не е изключение. Прегарянето идва след хроничното претоварване с задължения, без значение дали става въпрос за работни процеси или персонални задания. Всеки човек има потенциал, който не може да надвиши. Това е размерът на неговите благоприятни условия и качества, в който той би трябвало да се придържа и да се възвръща с регулярна отмора, с цел да може по-късно да продължи дейно и продуктивно със дилемите си. Забързаното ни всекидневие слага тези запаси на огромно тестване, изяснява той.
Стремежът към кариерно развиване, финансова самостоятелност, фамилно състояние, сами по себе си, са толкоз доста цели и цели за един човек, че огромна част от хората не могат да се оправят. А в случай че се оправят добре в едната област, то в другите се усещат неналичията.
Или с други думи - в случай че сме отдадени прекалено на работата и <210> отделяме от ден на ден време и сила, страсти, стремежи, даже и фантазии, сигурно подценяваме фамилията, приятелите, личната си отмора. Вървейки по този път, най-после се стига до положение на некадърност да се свърши каквото и да е. Задачата да се жонглира задоволително дейно с всяка една от областите в живота ни остава непостижима за множеството хора.
Специалистът насочва вниманието все още, в който би трябвало да бъде потърсена помощ - освен от психолог или психиатър, само че и от другари и близки, претърпели сходно нещо, с цел да се чуе непознатата история, кой какво е претърпял и по какъв начин се е справил. Не бива да се оставя хроничната заетост да работи с месеци и години, тъй като неизбежно води до съществени проблеми след себе си, безапелационен е той.
През какви етапи минават страстите
Парадоксално, само че при започване на професионалното прегаряне стоят ентусиазмът и енергичността. Човек желае да направи повече от това, което е било до момента, и в случай че то е подкрепено от работодателя, обстановката става още по-сериозна. Започва се преследване на графици, цели и надпреварване с времето. Сегашната пазарна стопанска система изисква точно сходен вид работа, акцентира доцент Дилков и подчертава, че в този интервал човек се оправя добре, даже дава поръчка, че може да „ поеме ” и повече. За страдание, интервалът не продължава дълго.
След това идва етапа на стъписване, отмалялост и възприятието, че страстите към този момент са изчерпани. Появява се паниката за това дали ще може да се оправя и отсега нататък с поставените задания.
Следват безсънието, потиснатото въодушевление, възприятието за отчуждение от другите. Човек отива на работа със свито сърце, тъй като знае, че го чака размер от работа, с който той към този момент не е кадърен да се оправи, регистрира експертът.
Повишена нервност, поява на цинично отношение към работата, към мястото, към организацията, даже жаргонен език сред страдащия и сътрудниците му изместват етапа на безсънието. Засегнатият човек не демонстрира позитивно отношение към работата си. Семейството му е останало на доста назад във времето, а заниманието и спортът са забравени. Идва ред и на последния етап на бърнаута, който е обвързван с цялостна некадърност за справяне с каквото и да е, споделя доцент Дилков.
В тази фаза единственото нещо, което прави човек, е да се оплаква - непрекъснато и от всичко. Негодуванието е ориентирано към всяка една задача, с която се захване. Продуктивността и успеваемостта са химера, без значение какъв брой малобройни са поставените задължения. И тъкмо в този миг стартират и свадите в фамилията, като аргументите за тях всекидневно не са от значително значение.
Как да се справим
Ако организацията или средата изискват нараснала работоспособност, нараснала успеваемост, високи резултати, на процедура изплъзване от бърнаута няма. Рано или късно се стига до такава степен, безапелационен е доцент Данчо Дилков.
Според него пазарният вид връзки са свързани с доста условия към всеки обособен субект, без значение на каква позиция се намира. Дали човек е началник, или е реализатор - от него се желае оптимален размер достижения за минимално време и блестящи резултати.
Кои са най-рисковите групи
Бърнаут синдромът е присъщ за браншове като обучение, опазване на здравето, търговия, услуги, сигурност, т.е., където са връзките „ лице в лице ”. В този ред на мисли, най-уязвими са лекари, учители, обществени служащи, възпитатели, терапевти, публицисти, чиновници в сигурността и така нататък Често се следи при хора на мениджърски позиции, спортисти, търговци, възпитаници и студенти.
За какъв брой време се развива бърнаутът
За да се развие професионалното прегаряне, са нужни две, три или четири години, само че не е изключено процесът да протече и за няколко месеца. А с цел да не се стига до такава степен, експертите поучават да има дефинирани (дори и единствено устно) правила на всички нива в цялата организация за регулярна отмора, отдих, смяна на фокуса от работа към обичано занятие с обичани хора и не на последно място - да не заместваме офиса със смарт телефона в ръцете си, откакто приключим с работните задания.
Времето за работа и времето за отмора би трябвало да бъдат регламентирани. Оказва се, че дълго чаканият летен отпуск съвсем в никакъв случай не е задоволителен, с цел да се преодолее насъбраната с месеци отмалялост.
Психиката на човек работи по една линия на държание или натоварване и не може да бъде прекратена ненадейно, а по-късно ненадейно отново да започва. Ето за какво продължаваме, даже и по време на почивката, да обмисляме проблемите и незавършените задания. Това е и отговорът на въпроса „ Защо след отпуск още веднъж сме изтощени? “, обобщава доцент Дилков.
По думите му, огромна част от хората поемат още веднъж към работния темп с извънредно отвращение, тъй като знаят, че следва лавина от задания, с които няма да се оправят.
Можем ли да се предпазим
Това е универсалната рецепта срещу бърнаут - постоянно да намираме време за всичко, което обичаме, и да го вършим с готовност. Това може да бъде четене на обичана книга или гледане на филм. Най-добре е заниманието да бъде измежду природата и по опция да не е самотно занятие, с цел да няма предпоставки за самоизолация, поучава още психиатърът. Някои хора считат, че с физическа изтощеност могат да преборят психическата. Това обаче е невероятно. „ Блъскането “ във фитнеса може да форсира процеса на прегаряне. Защото след първичния интервал на възторг и еуфория настава умората и към двете - и към работата, и към посочения за отдушник фитнес. После идва ред на безсънието и стартират незабелязано да се редят една след друга и останалите етапи на процеса.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ